Етикетирането на хранителните стоки от гледна точка на потребителите

26.08.2010

Статията е публикувана на сайта на Асоциация "Помощ за потребителя"

Изискванията за информацията поставяна върху етикета на хранителните стоки са разписани в Закона за храните и в специфичните подзаконови нормативни актове по прилагането му. Най-често те са наредби към закона. Общите изисквания в него задължават всички търговци да предлагат стоките си в опаковки, за които са използвани само материали, които да не пренасят в храната свои съставни части в количества, които да водят до промени в състава на храната или до влошаване на характеристиките й.

Етикетирането на храните не трябва да въвежда в заблуждение потребителя и да не се правят обозначения, че храните имат лечебни свойства. Те задължително трябва да са на български език, но няма пречка да има надпис и на чужд език. Това е честа практика сред производителите и се налага с цел ограничаване на разходите при етикетирането. Често сме срещали в магазина – хранителни стоки върху чиито опаковки са поставени надписи с изискуемите по закон данни на български и на още няколко езици – на други държави, на чийто пазари търговеца реализира продукцията си.

Етикетирането и цялостното представяне на храните трябва да бъде с вярна и точна информация, която да не въвежда в заблуждение потребителите. На хранителния етикет трябва да има информация за: наименованието на храната, съставките й и количеството на някои от тях, съдържанието на генно модифицирани организми (ГМО), срокът на трайност на храната и условията, при които трябва да се съхранява, нетното количество на предварително опакованите храни, име и адрес на производителя, държавата на произход, партидата, указания за употреба, и действителното алкохолно съдържание за напитки с повече от 1,2 % vol.

Същите изисквания, само че детайлно разписани, съществуват и в Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Освен това в нея са залегнали и редица други задължения за търговеца – информацията трябва да бъде ясна, лесно видима, неизтриваема и на едно зрително поле, т. е. да се възприема с един поглед от потребителя. Изключение от тези изисквания се допускат само при етикетиране на стъклените бутилки за многократна употреба. При тях някои от данните са трайно маркирани върху бутилката и етикетите, които се оставят са с по-малко информация, защото една част от нея е изписана директно върху стъклото на бутилката.

Същите изисквания важат и етикетирането на предварително опакованите храни. Информацията посочена по-горе трябва да бъде представена върху опаковките на продуктите, чрез етикет, който да не се отделя от опаковката. Ако храните са предназначени за консумация в заведение за обществено хранене или се продават насипно в магазина, не са предварително опаковани в потребителска опаковка могат и да не бъдат етикетирани. Това се отнася за стоки, продавани в насипно състояние, като насипна захар или пресни плодове и зеленчуци. Също така освен словесна информация може да бъде добавена и графична такава във вид на общоизвестни символи.

Освен тези общи има и специфични изисквания за обозначаване на информацията върху етикетите. Едно от тях е че се забранява изписването наименованието на храна върху етикет, ако тази храна не отговоря на изискванията за нея, когато те са определени в нормативен акт. Например, ако се създадат норми за съдържанието на сиренето и храната не отговоря на тях, то тогава тя ще следва да се нарича не сирене, а по някакъв друг начин. Наименованието сирене ще се поставя само върху етикети на храни, които отговарят на нормативните изисквания за приготвянето му, ако такива бъдат изрично въведени с нормативен акт. Също така, ако стоката е от внос наименованието под което се пуска у нас може да се различава от наименованието и в страната си на произход, ако у нас вече се продава традиционна храна с това наименование и тя се различава напълно по състав и начина на производство от вносната.

Върху етикета винаги трябва да се изписва името на храната. До него може да се поставят търговската марка, името на производителя или друго име, но задължително се изписва името на храна, дори ако то съвпада с търговската марка или името на производителя.

С цел безопасност и информираност на потребителите законодателят е въвел изискване, ако стоката е облъчена с йонизиращо лъчение, това да бъде отбелязано на нея с ясни думи и изрази. Под името на храната се изписват съставките след надпис “Съставки” и се изброяват в низходящ ред според използваното количество в момента на производството на храната. Когато в храната се използват плодове, зеленчуци или гъби без нито един от тези видове да преобладава в състава й, то върху етикета може да се изпише само вида им - плодове, зеленчуци или гъби и да се добави израза "в променливо съотношение". Не е задължително да се изписва точното съотношение помежду им, ако то се променя, но несъществено по отношение на състава и характеристиките на храната.

Когато се използват съставки, представляващи по-малко от 2 на сто от крайния продукт, могат да се обявяват след другите съставки в произволна последователност - не е необходимо да бъдат изброявани в низходящ ред. Важно е да се посочат случаите, в които не се изисква да се обявяват съставките в храната. Това се отнася за:

• пресните плодове и зеленчуци;
• газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана;
• оцета, в който няма допълнителни съставки - оцет с допълнителни съставки е балсамовият оцет напр.;
• сиренето, кашкавала, маслото, киселото мляко и сметаната, в чието производство са използвани само съставките: мляко, ензими, култури от микроорганизми и готварска сол (ако в хранителната спецификация на продуктите се използват и други съставки, то задължително трябва да бъдат обявени върху етикета на продукта);
• храни, съдържащи само една съставка, когато името на храната е идентично с името на съставката и тя се идентифицира ясно (такива храни са захар, сол, леща, боб, грах и др. култури които се продават пакетирани и са еднокомпонентни).

Всяка съставка в храната се обявява с точното си наименование. Върху етикета задължително се обявява, ако в храната има съставки, които могат да повлияват на чувствителни индивиди. Това обикновено са съставки, които предизвикат алергични и неблагоприятни реакции към неголяма част у потребителите. Такива могат да бъдат лактозата, меда, ракообразни и др. обичайни съставки. В приложенията към наредбата има изготвен списък на такива съставки и ако дадена храна включва подобна съставка, дори когато тя е по 2 % от общата маса, следва да бъде упомената изрично в етикета. Това се прави изключително с цел защита и превенция на здравето на потребителите и то на особена група потребители със специфична чувствителност към определени продукти.

Количеството на храните се обявява за нето - чисто тегло. Течните храни се обявяват чрез единици за обем – литър, сантилитър в и милилитър, а твърдите чрез единици за маса – килограм или грам. Ако храната е в твърдо състояние, но се предлага в течна среда – на етикета следва да се обяви и оцедената нетна маса на продукта. Пример за такива храни са сирене, което се продава в кутията със саламурата, консерви от туршии и др. подобни, където саламурата на продукта не става за консумация и се изхвърля от потребителя.

Нетното количество на продукта може да не се посочва на етикета при няколко изрично изброени случая:

• когато обемът и масата могат да претърпят значителни загуби при съхранението на продукта;
• когато храната се продава на бройка или се измерва в присъствието на потребителя – напр. маслини. Те често се продават в насипно състояние в грамаж по желание на клиента и по този начин е невъзможно предварително да бъде упоменато точното им количество;
• когато нетното количество на продукта е под 5 грама или 5 ml. Но не важи за опакованите билки и подправки. Те са изключение.

Важно е да се знае, че при този вид бързо развалящи се храни се дава и указания за условията на съхранение на храната. Типичен пример за бързо развалящи се храни са местните продукти от сурово месо. Много често, ведно със срока на годност, на тях и разписано и указание, при каква температура на съхранение храната ще запази трайността си. И това се вижда най–често при каймите и изделията от кайма. Всеки потребител вижда, че при много ниски температури и съхранение във фризер храната има значително по-голяма трайност от трайността при съхранение в хладилник. Същият пример можем да дадем и с дълбоко замразените тестени изделия. Трайността им тогава е много по-голяма от тази, която имат, когато са само охладени. Срокът на трайност се обявява задължително с думи и цифри в некодиран вид. И отново има група стоки, за които не се изисква изписване на срока на минимална трайност на продукта. Това са:

• пресни плодове и зеленчуци, включително картофи, които са в естествен вид;
• безалкохолни напитки, напитки от плодове, когато са предназначени за местата за обществено хранене и това е изписано върху опаковката;
• напитки, съдържащи над 10 % vol., но не повече от 15 % vol. алкохол и непроизведени от грозде;
• тестени и сладкарски изделия, които трябва да се консумират до 24 часа от производството им;
• оцет; готварска сол; захар; захарни изделия, състоящи се основно от ароматизирани и/или оцветени захари;
• дъвка и подобни дъвчащи продукти;
• индивидуални порции сладолед.

Важна информация върху етикета на храните е информацията за тяхната хранителна стойност. По-големите производители на храни задължително обявяват хранителната стойност на продуктите си чрез маркировка върху опаковката. Това обявяване е доброволно и зависи единствено от волята на производителя. Въпреки това обаче държавата регламентира процеса чрез Наредбата за условията и изискванията за представяне на хранителна информация при етикетиране на храните. Когато за дадена храна се предявяват специални хранителни претенции от нейния производител, като например, че е ниско калорична или др. подобни, тогава хранителната информация задължително се обявява върху опаковката й.

Хранителната информация върху етикета включва данни за енергийната стойност и съдържанието на белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини, натрий, витамини и минерални вещества и ако има претенции за специални хранителни свойства на храните. Изисквания за представяне на хранителната информация не се отнасят за натурални или минерални води и за добавките към храните – Е номерата, които ние ще представим малко – по-долу.Информацията задължително трябва да бъде на български език, четливо и ясно написа и неизтриваема от етикета. Те трябва да са представени в табличен вид, ако етикета не позволява – в линейна последователност. Информацията може да бъде два вида:

1. основна – да включва данни за енергийната стойност, количества на белтък, въглехидрати и мазнини; и

2. разширена – да включва данни за енергийната стойност, количества на белтък, въглехидрати, захари, мазнини, наситени мастни киселини, хранителни влакнини и натрий.

Към тези два вида информация може да се добави но само по желание на производителя и информация за използваните: нишесте, поливалентни алкохоли, мононенаситени мастни киселини, полиненаситени мастни киселини, холестерол, всеки витамин и/или минерално вещество, салатрим.

Важно условие е, че съдържанието на витамините и минералните вещества се обявява, само ако количеството им в 100 g или 100 ml храна е най-малко 15 % от съответните референтни стойности за среднодневен хранителен прием. В наредбата се определят и референтните стойности на минералите и витамините. Тази информация е важна за потребителя, тъй като много често на храните се придават свойства, които те не притежават, в това число се обявява наличие на витамини и минерали, изключително полезни за организма, които в действителност не съществуват. Според наредбата среднодневните стойности използвани за база при етикетиране са следните:
Витамин A, mg 800 Биотин, mg 0 ,15
Витамин D, mg 5 Пантотенова киселина, mg 6
Витамин E, mg 10 Калций, mg 800
Витамин C, mg 60 Фосфор, mg 800
Тиамин, mg 1,4 Желязо, mg 14
Рибофлавин, mg 1,6 Магнезий, mg 300
Ниацин, mg 18 Цинк, mg 15
Витамин B6, mg 2 Йод, mg 150
Фолацин, mg 200

Когато храната е непакетирана и е предназначена за крайния потребител или за заведения за обществено хранене се посочва само основната хранителната информация. Дори и тогава обаче тя трябва да бъде представена на видно място. Използваните мерни единици за енергийната стойност при различните съставки са различни.

• за въглехидрати тя е - 4,0 kcal/g (17 kJ/g);
• за поливалентни алкохоли (сорбитол, манитол, ксилитол и др.) - 2,4 kcal/g (10 kJ/g);
• за белтъци - 4,0 kcal/g (17 kJ/g);
• за мазнини - 9,0 kcal/g (37 kJ/g);
• за органични киселини - 3,0 kcal/g (13 kJ/g);
• за салатрим - 6,0 kcal/g (25 kJ/g).

• енергия – в килокалории (kcal);
• белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини и натрий - в грамове (g);
• холестерол - в милиграми (mg);
• а витамините и минералите – като процент от референтните стойности за дневен прием посочени по-горе.

Енергийната стойност и съдържанието на хранителни вещества се обявяват за готовата за консумация храна, не за храната преди приготвянето й. Когато за определени групи храни има специални хранителни претенции по отношение на тях, те следва да отговарят на конкретни изисквания. И тук ще изброим тази изисквания за да са наясно потребителите каква е действителната хранителна стойност на продуктите, които купуват. Това е особено важно за хората, които спазват някакъв специален хранителен режим – правят диета за отслабване или за натрупване на мускуллна маса или просто следят стриктно за поетите от тях калории през деня.

• Храна с нискоенергийно съдържание е тази, която съдържа по-малко от 40 kcal (170 kJ) на 100 g и по-малко от 20 kcal (80 kJ) на 100 ml.;
• Храната е с намалено енергийно съдържание, ако енергийната стойност на продукта е намалена най-малко с 30% спрямо първоначалната му енергийна стойност;
• Храната е без енергийно съдържание, ако продуктът съдържа по-малко от 4 kcal (17 kJ) на 100 ml.;
• Храната е с ниско съдържание на мазнини - ако продуктът съдържа не повече от 3 g мазнини на 100 g или 1,5 g мазнини на 100 ml;
• Несъдържаща мазнини храна е тази, която съдържа не повече от 0,5 g мазнини на 100 g или на 100 ml;
• Надпис за ниско съдържание на наситени мазнини се поставя, когато продуктът съдържа не повече от 1,5 g наситени мазнини на 100 g за твърди храни или 0,75 g наситени мазнини на 100 ml за течни храни;
• Храна, несъдържаща наситени мазнини е тази която съдържа не повече от 0,1 g наситени мазнини на 100 g или на 100 ml;
• Храна с ниско съдържание на захари имаме, когато тя е с не повече от 5 g захари на 100 g или на 100 ml;
• Храна, несъдържаща захари (без захари) - ако продуктът съдържа не повече от 0,5 g захари на 100 g или на 100 ml;
• Храна без добавени захари е тази, която не съдържа добавени никакви монозахариди или дизахариди, или всяка друга храна, използвана заради своите подслаждащи свойства.

• Храната е с ниско съдържание на натрий/сол, ако продуктът съдържа не повече от 0,12 g натрий или еквивалентна стойност за сол на 100 g или на 100 ml;
• Храната е с много ниско съдържание на натрий/сол, ако продуктът съдържа не повече от 0,04 g натрий (или еквивалентната стойност за сол) на 100 g или на 100 ml;
• Храна, която е източник на белтък е тази, в която белтъкът осигурява не по-малко от 12 % от енергийната стойност на храната;
• Храната, с високо съдържание на белтък осигурява не по-малко от 20 % от енергийната стойност на храната;
• Храна, натурален източник на витамини и/или минерални вещества е тази, в която съдържанието на витамини и/или минерални вещества на 100 g или на 100 ml е не по-малко от 15 % от референтните среднодневни стойности за хранителен прием;
• Храна, обогатена или фортифицирана с витамини и/или минерални вещества е тази, която съдържа витамини и/или минерални вещества в количества не по-малки от посочените за дневен прием;
• Храна с високо съдържание на витамини и/или минерални вещества е тази, която съдържа витамини и/или минерални вещества в количество не по-малко от два пъти количеството им в продукт с претенция за храна, натурален източник на витамини.

Освен тези надписи много често върху етикета и в храната се използват хранителни добавки и ароматизанти. Хранителните добавки се обозначават върху етикета със своя номер или т. нар . Е-номер. Какво вещество се съдържа зад този номер е уредено в Наредбата изискванията за използване на добавки към храните. Също така в нея има разписани изрични указания за това какви добавки са разрешени за влагане в конкретни храни и точно какво е максимално допустимото им количество. Добавките биват няколко категории:

• Консерванти са веществата, които удължават срока на съхранение на храните, като предотвратяват развалата им, причинена от микроорганизми.
• Антиоксиданти са вещества, които удължават срока на съхранение на храните, като ги предпазват от развала, причинена от окисление, като гранясването на мазнините и промените в цвета.
• Киселини са вещества, които повишават киселинността на храните и/или им придават кисел вкус.
• Регулатори на киселинността са вещества, които променят или контролират киселинността или алкалността на храните.
• Антипенители са вещества, които предпазват или намаляват образуването на пяна.
• Антислепващи агенти са вещества, които намаляват слепването на отделните частици на храните.
• Пълнители са вещества, които увеличават обема на храната, без това да се отразява на енергийната й стойност.
• Емулгатори са вещества, които подпомагат образуването и поддържането на хомогенна смес от две или повече несмесими фази, като масло и вода в храните.
• Емулгаторни соли са вещества, които превръщат протеините, съдържащи се в храната, в дисперсна форма, като по този начин придават хомогенното разпределение на мазнината и другите съставки.
• Втвърдители са вещества, които предизвикват или поддържат тъканите на плодовете и зеленчуците в твърдо състояние.
• Овкусители са вещества, които засилват съществуващ вкус и/или аромат на храната.
• Пенообразуватели са вещества, които спомагат за образуването на хомогенна дисперсия на газообразна фаза в течна или твърда храна.
• Желиращи агенти са вещества, които придават консистенция на храната чрез образуване на гел.
• Глазиращи агенти са вещества, които, приложени към външната повърхност на храната, й придават лъскав вид или образуват предпазно покритие. Влагозадържащи агенти са вещества, които предпазват храната от изсушаване.
• Модифицирани нишестета са вещества, получени чрез една или повече химически обработки на хранителни нишестета, които може да са преминали през физическо или ензимно третиране.
• Набухватели са вещества които отделят газ и по този начин увеличават обема и набухването на тестото.
• Комплексообразуватели са вещества, които образуват химически комплекси с метални йони.
• Стабилизатори са вещества, които спомагат за поддържането на физико-химичното състояние на храната.
• Сгъстители са вещества, които увеличават вискозитета на храната.
• Оцветители са вещества, които се влагат в храни за подсилване или възстановяване на цвета.
• Подсладители са вещества, които се използват за придаване на сладък вкус или които се продават като трапезни подсладители на крайния потребител.
• Пропеланти са газове, различни от въздух, които изтласкват храната от опаковката й